Четвърта глава
Здраве

4.1. Здравето на децата-индиго
Числеността на децата-индиго на земята нарасна едва през последните десет години, така че засега не могат да се направят категорични заключения относно тяхното физическо състояние. Повечето идват на света абсолютно здрави. Докато са малки, ги спохождат обичайните детски болести, а може би по-късно и някои по-специфични. Наистина, при новите деца са установени по-чести случаи на такива масови заболявания като астма, алергии от най-различен вид или склонност към възпаления на носоглътката и ушите, но не може да се каже със сигурност доколко типични са те за индигото, тъй като не са правени съответните проучвания. Вече се твърди, че хиперактивността, легастенията и синдромът на дефицит на вниманието, които съзнателно не искам да определям като болести, се наблюдават при тях по-често. Индиговите деца си "избират" изглежда страдания или синдроми, които просто няма как да бъдат подминати. Така принуждават родителите и обкръжението си наистина да им обърнат внимание, да вземат мерки и поемат отговорността за ситуацията.
Децата-индиго се раждат с по-висока енергийна честота от предходните поколения. От всичко, което знам за тях, от собствения си опит, както и от разнообразната информация, събрана от мен по цял свят, се очертаха следните въпроси: възможно ли е непрестанно да отдават фината си високочестотна енергия на заобикалящите ги, без да съзнават това и така да се изразходват и изтощават докрай? Докато живеят с родителите си, сигурно все още са толкова "заредени", че в грижите си за тях всички в семейството им капват от умора. Но когато пораснат, тръгнат на училище и се включат в какви ли не дейности, започват да губят много енергия. Сега вече са все отпаднали и изчерпани.
От гледна точка на енергията този феномен би могъл да се обясни по следния начин: когато човек с висока енергийна честота срещне друг с ниска, е възможно да се случат две неща.
1. Първият се чувства ограбен и вероятно си казва: "Той/тя ми изтегля енергията" или: "Той/тя ми струва толкова сили", докато вторият най-сетне изведнъж се усеща добре, защото, така да се каже, се е "заредил".
2. Но осъзнае ли своята висока честота, човек спокойно може да позволи на друг да се възползва от силно вибриращата му енергия, тъй като знае, че изворът й е божествен и никога не се изчерпва. Той просто я раздава, без да се чувства изцеден. Другият с по-ниската вибрация се ободрява и също е доволен.
Множество симптоми подсказват, че децата-индиго с дефицит на вниманието и хиперактивност имат хронично "обърната полярност", която се нарича и CRP (Chronic Reversed Polarity), тоест - постоянно губят енергия. Може би това е причината да са по-податливи на всякакви болести. Докато полюсите им са обърнати е почти немислимо състоянието им да бъде стабилизирано. Стресът им също се превръща в хроничен, тъй като те вероятно още от раждането си не са преставали да захранват с енергия своите родители и обкръжение.
Кейт Смит, ирисолог и хомеопат от Ескондидо, Калифорния, който в своята практика се е специализирал в обърнатата полярност, казва в книгата "Децата-индиго" от Ли Керъл и Джен Тобър: "Състоянието обърната полярност намалява "електрическата сила" на тялото. Най-неприятният резултат от него е продължителният стрес. Когато електрическото поле на тялото отслабне, се появяват симптоми като болки в гърба, напрегнати мускули, главоболие, които са предупредителни сигнали. Ако телесното напрежение падне под 42 Херца, имунната* система не може да отблъсква болестите. Важно е човек винаги да поддържа електрическия си заряд или напрежение досущ като при акумулаторите. Пренебрегнат ли се симптомите, могат да настъпят крайна умора, депресии, страхове, мигрена, глухота, проблеми със съединителната тъкан или хронични болки в една и без това отслабена зона. Нормалната самозащита на тялото престава да действа.Тогава обичайните електрически сигнали, които се изпращат на имунната му система, започват сякаш вместо да защитават - да разрушават."
Смит си поставя и следния въпрос: "Възможно ли е тази хронична обърната полярност да е последен опит на организма да ни сигнализира, че трябва съзнателно да си осигурим по-голямо спокойствие, преди да сме били принудени от болничното легло или от домашния отпуск по болест?"
Струва си да обясните на детето си енергийните процеси, за да е наясно защо се чувства толкова изтощено, както и - да направите с него упражнението "Зареждане с енергия" (виж Осма глава). Тъй като хроничната обърната полярност трудно се разпознава, непременно трябва да потърсите професионална помощ.

--------------------------------------------------------------------------------

1 Ирисология = ирисодиагностика

Въз основа на клиничния опит и сведенията на родителите бе установено, че индиговите деца са податливи към следните болести и болестни състояния:

Хронична обърната полярност (CRP - Chronic Reversed Polarity)
Проблеми с гърлото и ушите, чести настинки и грип
Алергии
Психично изтощение
ADD и ADDH (установени чрез тест)
Астма и бронхит
Депресии
Сменящи мястото си хронични болки
Хронична умора и невъзможност за понасяне на натоварвания
Чести главоболия
В най-широкия смисъл на думата децата-индиго имат нормално здраве и жизненост. Може би заради високата им енергия болестите при тях се проявяват и протичат по друг начин. Според мен те използват грипа и настинките, за да постигнат отново съзвучие със себе си и да могат да си починат физически и психически.
Индиговото дете обикновено се нуждае от много малко сън, най-често точно от толкова, колкото да възстанови физическите си сили. Което истински го натоварва и може да го разболее обаче, е усещането му, че не е като връстниците си и не среща одобрението на възрастните. Индигото възприема живота по друг начин, но от това не му става по-леко. Всъщност то гледа на всичко по-различно от нас. Ние наричаме неговото виждане "смущение на възприятието", защото не отговаря на нашето. В повечето случаи не го и разбираме. Но ако не се опитаме и не вникнем в детските представи за нещата, ще ги обявим за разстроени. С поведението си буквално ще внушим на детето, че показва някакво отклонение. За съжаление, подобни внушения слага траен отпечатък върху него и повлияват цялостното му развитие.
Какво всъщност е възприятие? Възприятието е активен процес на взаимодействие между отделния човек и неговата среда за черпене на информации и значения. To се осъществява чрез сетивата зрение, слух, вкус, обоняние и осезание. Ако "сътрудничеството" между тези сетива не е оптимално (според обичайните ни представи и дефиниции за " нормалност"), взаимовръзката между човека и обкръжаващото го се нарушава. Последствията могат да се проявят в социалното му поведение, да се изразят в трудности при ученето, в извършване на безпричинни и неуместни движения и предразположение към физически проблеми и болести.
Говори се, че възприятието на някои индигови деца е нарушено, но дали това е истината? He са ли те по-скоро по-развити от нас? А тяхното осезание - не толкова ограничено като нашето.
Тези нови деца преминават с лекота на различни енергийни нива и могат по-бързо и по-добре да възприемат цялостни духовни принципи. Ако вечно ги критикуваме, ако ги отблъскваме като "ненормални" и дори им се подиграваме, те се оттеглят в черупката си и с времето се разболяват.
Интересното е, че учението за цветовете свързва цвета индиго със свойството възприятие. Цветът индиго, който се причислява към Третото око , означава още, че чрез отварянето на вътрешното зрение се открива и достъп до една друга, духовна гледна точка за света. Тази именно гледна точка малките "носят със себе си". За тях всичко е едно, те се изживяват като съвършени - такива, каквито са, като божествени създания и често не разбират обичайния начин да се разглеждат нещата поотделно. Ако им бъде пресечен пътя към собствената им най-съкровена същност чрез постоянно мърморене, осъждане, вкарване в калъп и непризнаване, те наистина се разболяват. Тогава страдат физически, емоционално или духовно. Нашата задача е да ги поощряваме да поддържат и развиват схващането си за нещата като за единно цяло и да съхранят вродения си начин на възприятие.
Знаят ли, че ще се сблъскат с отхвърляне, децата ще си съчинят сто и едно оправдания, за да го избегнат, като например: "Мамо, ужасно ме боли коремът", "He мога да се движа, боли ме коляното" или "Страшно ме боли главата", "Така ме боли коремът, че не мога да отида на училище" (или някъде другаде). Те измислят някакви болежки, които след това наистина изпит-ват физически, за да избегнат ситуации на неприемане.
За съжаление, според мен, се обръща твърде малко внимание на взаимодействието между "по-низшите" тела (физическо, ефирно, емоционално и ментално) и най-често от незнание се подценяват фините веществени взаимовръзки помежду им. Ако едно дете се чувства постоянно зле, отхвърлено, непризнато и необичано, в отделните тела се появяват смущения. Тези смущения най-накрая се проявяват като болести в най-плътното от тях - физическото. Болестта, така да се каже, е предупредителният вик на организма, че нещо не е наред. Много преди това в поведението на детето са могли да бъдат забелязани други симптоми, които подсказват същото. В такъв случай за него е от решаващо значение да попадне под грижите на терапевти или лекари. Те не могат да бъдат заменени с химически лекарства. Детето се нуждае от контактна личност, която го изслушва безрезервно и го приема на сериозно. Личност, която да може да го направлява от гледна точка на една no-висша перспектива. За индигото е важно неговата душа да бъде отчетливо поканена в живота му, за да остане във връзка с нея. Ако това стане, житейската му ситуация ще се развие по-благоприятно и то ще осъществи предопределението си. Освен това, така ще бъдат избегнати много болести и неприятни състояния.

4.2. Хранене
Новите деца имат съвсем различни навици за хранене. Някои почти непрекъснато недоволстват от това, което им се поднася и не харесват вкуса на много неща. Редовното сядане на масата за тях е мъка. Познавам не едно семейство, в което децата се самообслужват от хладилника. Киселото мляко сякаш е сред основните им "ястия". Може би е крайно време родителите да се освободят от старите модели по отношение на храненето. Детето иска само да избира какво и кога ще яде. To държи да определя и как ще се храни. Това не е лесно, ако стремежът е цялото семейство да се събира задушевно около току-що сервираната маса. Наистина най-добре е да не се намесвате и да оставите индигото само да реши какво да си сложи в чинията, пък ако ще всеки ден да е едно и също. Така то няма да се стресира, ще се научи интуитивно да разпознава от какво се нуждае организмът му и ще развие афинитет към храната. Можете да му давате хранителни добавки, които ще му осигуряват всички жизненоважни хранителни вещества.
Дете, което поради хиперактивност или ADD взима лекарството риталин, обикновено не изпитва глад и често изобщо не иска да сложи нищо в уста. To огладнява едва вечерта, когато действието на риталина отслабне и всички останали членове на семейството отдавна са се нахранили. Тогава вече без съмнение е "гладно като вълк". За родителите е важно да разберат, че в този момент следва да му дадат да яде. Риталинът е известен с това, че убива апетита. Би било грешка детето да се принуждава да се храни през деня.
Индиговите деца, които са "събрани в своя център", знаят кое е добро за тях. Те най-вече настояват сами да направят избора си и още на две или три годинки могат с невероятна точност да опишат как биха искали да им поднесете храната. Ако е сипана, например, в точно определена жълта чиния и нарязана на 5-милиметрови парченца, а сосът е по края и в никакъв случай в средата, тогава... индиговият крал (или кралица) ще излапа всичко. Горко ви обаче, ако я разположите другояче или се случи да промените големината на парченцата, или разбъркате coca c останалото. Понякога това не е никак преувеличено, защото, допуснете ли подобно нещо, току - виж последвала истинска катастрофа: чинията полита през стаята или към главата ви.
Детето-индиго обича да определя мястото си на масата, както и - кой ще седи по съседство. Една от най-важните му теми е неговото пълно интегриране като член на семейството. Ето защо в повечето случаи все пак ще успеете да го убедите да седне, за да се наслади на храната заедно със семейството. В момента може и да не му се яде, но само след половин час ще съобщи колко е гладно и какво точно иска. Тогава то настоява да бъде обслужено незабавно.
От една страна индиговите деца са много чувствителни по отношение на храната. От друга - често се хранят еднообразно, без това обаче да им вреди. Както вече бе споменато, междувременно се установи, че черният дроб на много от тях е различен от нашия, което изглежда е еволюционно нагаждане към хранителните продукти от последните десетилетия. Този нов черен дроб е "направен, за да се ядат боклуци", без човек да се разболява. В своето развитие природата винаги се грижи за нашето приспособяване, така че хората, животните и растенията "мутират", за да оцелеят в съответствие с променените условия за живот.
На малкото следва да се дава колкото може по-често естествена, екологично чиста храна. Физическото тяло е неговото транспортно средство, неговата връзка със Земята и материалния свят. To трябва да бъде обгрижвано и хранено добре. Екологичната храна отговаря най-точно на силните му вибрации и позволява на детето да порасне в добро здраве. За съжаление, повечето от днешните хранителни продукти са така преработени, че организмът ни не може пълноценно да усвоява полезните им вещества.
Служителите на светлината, терапевтите и лекарите от години експериментират върху себе си с различни режими на хранене и гладуване. Те опитаха множество пътища и се придържаха към какви ли не теории, но никога не успяха да установят еднозначно дали съществува оптимален за всички начин на хранене. Онова, което все пак разбраха е, че връзката между съзнанието и преработката на храната от организма не бива да се пренебрегва.
Човекът приема разнообразна храна, за да уравновеси емоционалните си и ментални колебания. Ако някой, да речем, ви засегне и вие страдате, и сте нещастни, ... посягате към шоколада, сладоледа или други лакомства. Това поведение се нарича "хранене на емоционалното тяло". Шоколадът осигурява производството на ендорфини в мозъка - тези така наречените хормони на щастието, с чиято помощ се чувствате по-добре и можете да изпълнявате ежедневните си задължения.
Намират се много причини на човек да му се хапва нещо. Ние се храним не само за да поддържаме физическото си тяло жизнено и здраво, а и защото инак не бихме се чувствали свободни, хармонични и изпълнени с енергия. Но най-важното е да го правим с радост и апетит - това се отнася на първо място за децата.
Приемането на храна служи и за подпомагане и укрепване .на имунната система. Детето трябва да може да се развива свободно и здраво, за да успее да отблъсне всички болести. Нека приемем, че малките индиго наистина носят различни от нашите духовни и емоционални качества, че тяхната ДНК е променена и " електрическата им мрежа" действа по нов начин. Оттук следва логичното заключение, че и във физическо, и в химико-биологическо отношение са им нужни по-други вещества, за да хранят телата си и поддържат протичащите в тях милиони химически процеси.
Като цяло човешкият организъм поема само три субстанции: въздух, вода и твърда храна. Но погледнато както от нивото на фините субстанции, така и през призмата на науката, може да се каже, че в него ведно с храната се внасят и определени информации, необходими, за да бъде поддържано в равновесие като биоенергийна система. Ние изразходваме много време, за да набавим всичко, което ще ядем: да то купим, приготвим, сдъвчем и смелим. Ако бяхме наясно колко малко знаем за онова, което поглъщаме, би трябвало всъщност да се запитаме дали все пак нещо в организма ни не е излязло от релси. Вече сме изгубили напълно контакт с храната си, с нейното информационно съдържание, с нейното качество и въобще - с природата. Естествените ни инстинкти са объркани. Бе установена една по-скоро материалистична представа за храненето, която ние просто следваме, защото така сме научени. Фактът, че по-голямата част от населението, главно от проспериращите държави, е с наднормено тегло и постоянно пази диети, докато на други места хората умират от глад, недвусмислено го потвърждава.
Много от диетолозите през последните две десетилетия се опитваха да възкресят древното мистично знание за храната. Д-р Гейбриъл Къзънс, американски лекар, прочут с проучванията си в тази област, пише в своята книга "Здравословното хранене": "Според новата парадигма Храната повече не може да се разглежда като състояща се от калории, протеини, мазнини и въглехидрати. Тя е динамична сила, която влиза във взаимодействие с човешкото същество на физическо, ментално-емоционално, енергийно и духовно ниво." Още във въведението д-р Къзънс изтъква: "Ако се храним здравословно и хармонично, ние ще сме по-способни да влезем в съзвучие с божественото и да общуваме с него. От тази гледна точка предлагам да не "живеем, за да ядем", да не "ядем, за да живеем", а "да ядем, за да ускорим нашето единение с божественото".
Човешкият организъм вече се нуждае от храна по-лека, с по-високо трептене - съответно на степента, с която се увеличава вибрационната честотата на Земята. Пък и всеобщата тенденция отчетливо клони натам. Много хора постят един или два пъти годишно, а други живеят само от въздух и вода. Някогашното вярване, че човек трябва много да яде, е остаряло. Поне за западните индустриални общества то със сигурност е изгубило валидността си. Но как изглежда новото, което ще го замени? Просветлените учители* и същностите от високите сфери ни предават, че все повече ще се храним със светлина. Те казват също така, че сме на път да открием как да удължим живота си. Мненията по този въпрос все още са твърде много и твърде различни. Всекидневно се създават или вече излизат на пазара хиляди нови хранителни добавки, витамини или комбинации от двете. Този бранш отбелязва небивал подем. Дори само това би трябвало да ни подскаже, че назрява някаква промяна.
Изглежда, че децата-индиго не обичат сложните ястия, а определено предпочитат простата бърза храна. Нейната характеристика трябва да е съвсем друга от тази, с която сме свикнали ние, за да не им пречи да следват духовния си път. Те поемат по-малки количества на едно хранене, но затова пък ядат по-често.
Ритуалът на храненето бавно изгубва своята важност. Защо? Нима всички ние ще се превърнем в същества, които ще живеят от светлината и въздуха? Трябва ли да преминем само на растителна храна? Дали да не престанем да държим животни в големи ферми, за да ги ядем след това? Възникват много въпроси, които в бъдеще сигурно ще намерят отговор. Но едно е несъмнено: имайте доверие в своето дете и неговата интуиция. Оставете го да яде каквото пожелае (разбира се, в рамките на вашите възможности).

Ето какво ми разказа една майка:
"Още от съвсем малко детето ми винаги бе абсолютно наясно какво иска да яде и под каква форма. Стараех се да правя всичко както трябва и да го храня добре, но то всеки ден ме подлагаше на ужасен терор. След известно време просто реших, да му се доверя и да го оставя да прави каквото ще. Приготвях онова, за което настояваше. Един ден ми каза, че трябва да пие кока-кола, защото било добре за него. Когато започнах да обяснявам, че колата не е здравословна и т.н., то ми отвърна съвсем сериозно: "Да, мамо, вярно е, за теб не е здравословна, ти не бива да я пиеш, но при мен е друго, моят организъм се нуждае от нея. Така че тя е тъкмо каквото ми трябва."
Отново бях изправена пред необходимостта да избирам и отново избрах да се доверя на сина си. Днес той е на 19 и е здрав като камък. През цялото си детство пиеше много кола и ядеше винаги онова, което му се услаждаше. Сега, подир толкова време, съм доволна, че не го насилвах по отношение на храната. Аз самата се научих по-добре да се вслушвам в себе си, за да определя яде ли ми се въобще, какво именно ми се яде и от какво се нуждае организмът ми."

Друга майка сподели с мен следното:
"От години се храня по метода "Инстинкта", чиято основна идея е, че човек би трябвало да яде само зрели на слънце плодове и зеленчуци и друга " суровина " като домати, авокадо, ядки и прочее. Избираш си ги всеки ден според това как ухаят и какво ти се иска в момента. Най-малкото ни дете също спазва указанията на този метод и не познава друг начин на хранене. Сега е на 10 години, здравето му е превъзходно. Но резултатът, който най-вече ни радва е, че е интуитивно, самостоятелно и самоуверено, свързано със своя Аз, респективно - с много висока енергия и въпреки това -съвсем "нормално" дете. Един ден, когато разговаряхме за храни и начини на хранене, неочаквано каза: "Разбира се, ти трябваше да започнеш с това, за да мога да дойда на Земята и аз. Понеже бях решил в този живот да се храня с плодове, трябваше да се подготвиш - инак как щях да го направя без теб?

Хранителни добавки
Тъй като нашата основна храна вече не съдържа всички вещества като минерали, витамини и прочее, от които се нуждаем, за да бъдем здрави и хармонични, струва си да ги приемаме допълнително. Тук ще ви препоръчам някои продукти, с които можете да подпомогнете развитието на своето индиго. Надявам се да сте наясно, че вече не съществуват универсални правила. Всяко дете трябва да получава индивидуална подкрепа.

Природни продукти под формата на хранителни добавки
Множество съвременни изследвания сочат, че в храната ни съществува тревожен недостиг на минерални вещества: повече от 85% от минералите, които би трябвало да се намират в земеделските площи, вече липсват. Това съответно означава, че те не се съдържат и в плодовете и зеленчуците, които ядем. Междувременно, за да запълнят този недостиг, на пазара излязоха голям брой фирми, които произвеждат хранителни добавки. (Една от тях, например, е "Лайфплус" и по мое мнение е сред най-добрите, тъй като предявява изключително високи изисквания към природосъобразното добиване на продуктите и тяхната преработка. (За повече данни виж в приложението.) Отдавна не подлежи на съмнение, че всичко, което човек прави, се основава на биохимични процеси: способността на мозъка да мисли, на кръвоносната система - да подсигурява всички органи с хранителни вещества и същевременно - да отвежда отпадъчните, способността на имунната система да се преборва с инфекции и т.н. Ако липсва един единствен градивен елемент от нужните за тези процеси биохимични субстанции, човешкото тяло вече не функционира оптимално. Градивните елементи бихме могли да приемаме с храната си, стига да ги съдържа. Делът на важните вещества в нея намалява драматично от десетилетие на десетилетие и децата, чиито организми още се изграждат, са сред най-силно засегнатите в това отношение. В зависи-мост от характера и състоянието на детето ви би имало смисъл всеки ден да му се дават избрани допълнителни продукти. Ако е поотрасло, просто му предложете да се вслуша в тялото си и се опита да разбере от какви вещества се нуждае. На него бихте могли да поверите и отговорността да си ги взема само.

Синьо-зелени водорасли
Синьо-зеленото водорасло, наричано още Aphani-zomenon Flos Aquae или съкратено АРА, е една от най-ценните хранителни добавки за индиговите деца. To "се бере" по естествен начин в езерото Клеймат в американския щат Орегон. Това езеро е алкално и е единственото място на земята, където AFA се среща в естествена среда. През лятото синьо-зелените водорасли растат толкова бързо, че на ден могат да се добиват по няколко тона. Те имат силно лечебно действие и отговарят на органичните нужди на новите деца от по-лесно усвоими вещества.
Ценното за индигото в синьо-зелените водорасли е не само концентрираното съдържание на хранителни вещества, а най-вече тяхното въздействие върху нервната система и особено - върху хипофизата*, епифизата* и хипоталамуса*. Хората, които приемат АРА, с времето стават по-проницателни, по-устойчиви душевно, а паметта им - по-силна. Те вече решават проблемите си по-лесно, разгръщат творческия си потенциал, чувстват се по-добре и са по-балансирани.
Просъществували три и половина милиона години, синьо-зелените водорасли се числят към прарастенията и са известни като извор на живота на Земята. Те притежават всички витамини, минерали, аминокиселини и хранителни вещества, които са ни нужни, за да сме здрави и жизнени. Между другото, в тях има пет пъти повече калций от млякото, три пъти повече протеини от говеждото, птичето месо или рибата и петдесет пъти повече желязо от спанака. Те не са калорични, нито съдържат холестерол.
За децата, които редовно приемат синьо-зелени водорасли, може да се твърди следното:

Те са по-енергични, жизнени и издръжливи.
Успяват по-добре да се справят със стреса.
Имат по-силна имунна система, така че се разболяват no-рядко или по-бързо се възстановяват.
Подобряват състоянието си в случаите на хронична умора, емоционална нестабилност и алергии.
Имат по-добро храносмилане.
Страдат от по-малко психосоматични заболявания.
Съсредоточават се значително по-лесно.
Склонността им да спорят, да се налагат и карат намалява.
Симптомите на страх и депресия полека-лека изчезват.
Настроени са по-положително.
Освен че е една от най-питателните храни в света, синьо-зеленото водорасло се отличава и със силно прочистващо действие. Меката клетъчна стена и първичната форма на молекулата му гарантират незабавното усвояване от човешкия организъм на съдържащите се в него хранителни вещества. Тези вещества са силен стимулант за нашата имунна и нервна система.
Синьо-зелените водорасли се използват и за подпомагане процеса на лечение при депресии, при синдром на дефицит на вниманието (ADD), слаба памет, объркване и общи нарушения на съня, аутизъм, хронична умора, анемия, язва, хепатит. Практиката потвърждава, че голяма част от лекуваните започват да се чувстват по-добре само след няколко дни. (За повече информация виж приложението.)

ОРС
Много деца се отличават с поведение и заболявания, които се проявят понякога в резултат на липса на витамин С и/или ОРС (Oligo Proanthocyanidin). Към тях спадат ADD, хиперактивнос-тта, трудностите при усвояването на учебния материал поради ниска концентрация, липсата на инициативност, слабата имунна система, проблемите с обмяната на веществата, склонността към възпаления, алергии, депресии, умора, чувствителността към метеорологичните промени, към околната среда, невродерматитът, псориазисът, кървенето от носа, свръхтеглото и астмата.
ОРС са сред най-ефикасните известни днес антиоксиданти. Те изключително успешно разрушават свободните радикали, десетократно засилват действието на витамин С и съответно - производството на хормони и невротрансмитери в мозъка. Освен това подпомагат кръвообръщението, а по-точно - "грижат се" за здравината на кръвоносните съдове. Активизирането на невротрансмитерите от ОРС обикновено значително повишава способността за съсредоточаване, за реагиране, за постигане на вътрешно равновесие и не на последно място - подобрява паметта, каквото всъщност се цели при деца с ADD. По-пълното усвояване на калция от организма води пък до облекчаване на депресивните състояния. Естествено, невротрансмитерите могат да бъдат произвеждани в оптимално количество само ако синтезът на калция протича без проблеми. Изглежда, че ОРС подпомага и отвеждането до мозъка на минерали като цинк, манган, селен и мед, които се предписват при ADD и хиперактивност.
Според д-р Джек Маскуилър проантенолът съдържа ОРС. Мериън Зигурдсън, психолог от Тълса, САЩ, е изпробвала продукта на д-р Маскуилър ОРС-85 върху деца с ADD и е установила, че той е равностоен по въздействие на риталина.
Ето два примерни случая:
Момче на 9 години има големи проблеми в училище, тъй като не може да събере вниманието си за по-дълго. Година след като майка му започва да допълва храната му с ОРС, то вече се справя далеч по-добре и изпитва по-голямо удоволствие от ученето. Сега най-лошите му бележки са две петици.

Разказ на една майка:
"Дъщеря ми е с ADD и е алергична към определени храни. Реагираше болезнено на много неща, имаше говорни проблеми, държеше се странно, не можеше да се съсредоточава, страдаше от главоболие и колики. След като три месеца й давах проантенол, страховите състояния и странностите в поведението й изчезнаха. Сега сама си подготвя домашните, а главоболието и коликите й отзвучаха."

--------------------------------------------------------------------------------

1 Течност с качества на нещо средно между разтвор и суспензия - бел. авт.

Мастни киселини Омега 3
Ефикасни за децата с ADD и хиперактивност могат да се окажат мастните киселини Омега 3. Това са така наречените жизнено важни мастни киселини (линолова и линоленова), които обаче не се произвеждат от организма и поради това трябва да се набавят с храната или чрез хранителни добавки. В човешкото тяло те имат да изпълняват както структурни, така и функционални задачи. След приемането им като съставка на храната те се преобразуват и в мастни киселини Омега 3 (Eicosapentaen и Decosahexaen). Многократно ненаситените мастни киселини са нужни, например, за изграждането и поддържането на клетъчните стени. Недостатъчното количество от тези или други мазнини Омега 3 в клетъчните мембрани на мозъка може да повлияе отрицателно мозъчните функции. Ако детето ви страда от ADD или ADDH, опитайте се да установите дали не му липсват мастни киселини. Действието им сякаш е по-забележимо при момчетата, тъй като те се нуждаят от тях повече в сравнение с момичетата. Тези киселини се използват и като помощно средство при лечение на различни възпаления, артрит, астма и псориазис.
Д-р Нормън Сейлъм от Американския национален институт по психическо здраве твърди: "Някои рибни масла въздействат на нашия мозък и могат да го хармонизират при поведенчески нарушения като депресии, агресивност, смущения във вниманието и други.

Сребърен колоид
Това сребро помага основно при всички възпалителни процеси в организма. Тъй като не е създадено по химичен път, а е истински колоид без химикали и стабилизатори, то е направо идеално за деца-индиго. Среброто има отношение към безупречното функциониране на имунна-та система на човека, така че приемът му като един вид антибиотик е допустим и за малките. Благодарение на способността си да пречиства водата, то има дълга и успешна история. Тъй като не поразява ранимата лесно тъкан, каквато е тази на очите, например, може да се използва за първа помощ при чувствителни деца под формата на спрей в случай на порезни и открити рани, изгаряния, ухапвания от насекоми и т. н. Често се предписва като съпътстващо лечението на грип и хрема средство.
Доколкото всяко дете "функционира" по различен начин и всяко в своята среда е изправено пред различни предизвикателства, необходимо е да се разбере дали не му липсват някакви жизненоважни вещества, за да може то по естествен път, бързо и без отрицателни странични въздействия да оздравее и отново да постигне вътрешно равновесие. (Ние от "Светлинния пръстен на индиговите деца" с удоволствие ще ви дадем съвет за различните продукти и възможности да подпомогнете детето си. Виж " Приложение".)

4.3. Психофармацевтични средства или природолечение?
Ако се запознаем с различните култури по света, ще открием толкова разнообразни възгледи за лечението, оздравяването, здравето, химическите продукти, билките и растителните лекарствени средства, че лесно можем да се объркаме. Материалистичният западен свят е създал една до голяма степен механична здравна система. На човека се гледа не толкова като на единно цяло, колкото като на състоящ се от отделни части организъм. Лекуват се no-скоро симптомите на дадена болест, а не причината за нея. Примитивните народи схващат човека като единство от различни аспекти и го лекуват от тази гледна точка: полагат грижи както за тялото, така и за душата му. При този начин на лечение става дума за хармонизирането на физическите, емоционалните, душевните и духовни сфери на личността.
Ние от западните индустриални общества сме склонни да отстраняваме телесния си дискомфорт само с лекарства, без лично участие. Обикновено сме доволни, ако болката изчезне и много-много не се стремим да открием какво я е предизвикало. Повечето от нас не са готови дори да се откажат от навиците, които причиняват здравословните им проблеми.
He може да се твърди, че медикаментите са по-добри или по-лоши от природните лекарствени средства, защото всяка ситуация си иска своето. Важното е лекуващият (лекар, лечител, психолог, врач и прочее) правилно да я анализира. Човекът, който го търси за помощ, очаква да бъде възприеман в своята цялост. Надява се, че той ще подходи към него с любов и ще подбере най-подходящите лекове за болежките му. По принцип, ние можем да се излекуваме истински единствено сами, но преди това винаги трябва да получим разяснение колко сериозен е проблемът ни. Едва когато разберем защо сме се разболели, ще сме в състояние да намерим у себе си отговорите на различни въпроси, включително и да решим искаме ли да променим нагласата и навиците си, за да оздравеем завинаги.
Много се говори и още повече се пише за хиперактивността и за синдрома на дефицит на вниманието. Голям брой индигови деца са смятани за хиперактивни, имат проблеми с концентрацията или други смущения и дори разстройства. Предполага се, че лекарите обясняват необичайното им поведение именно с тези болестоподобни или болестни състояния, без особено да се замислят. Така си спестяват по-задълбоченото им обследване.
Те често предписват на хиперактивните индиго силни лекарства с метилфенидат (Methylphenidat), като например, риталин или адерал, прозак, лувокс, паксил, золоф. Както изглежда, от училище често се обръщат към родителите с молба или настойчиво искане да дават на децата си успокоителни, защото инак "щели да бъдат принудени да си помислят" дали занапред да ги допускат в клас. Въпросът, който се натрапва, е: за какво са им на малките толкова силни " психиатрични наркотици"? За да ни оставят на мира или за да се чувстват по-добре? He потискаме ли с предписването на химически субстанции сигналите, които най-скъпите ни същества изпращат към обществото? Нима изчерпателното обяснение на феномена "нови деца" не ще бъде по-уместно и полезно? Обаче в нашето общество важи поговорката: "Мъжете не плачат", което ще рече, че да се приеме помощ под формата на педагогически или психологически съвет, или перманентно наблюдение и консултиране все още се смята за слабост.
Ако малкото индиго е болно или родителите не знаят точно какво му е, нека най-напред се обърнат към лекар или лечител. Ако е здраво, но не се чувства напълно комфортно (със себе си и средата си) или пък вгорчава живота на всички, ви препоръчвам следните стъпки:
1. He забравяйте: детето-индиго е Божи дар. To иска да бъде прието, да се чувства обичано, семейството да му отделя време и внимание. Иска да бъде изслушвано, независимо дали в момента е здраво или болно. Може би не подозирате, че притежава невероятни способности да се лекува само и е в състояние съвсем точно да усети какво ще му помогне - използвайте тези способности. To обича всички природни лечебни средства като, например, шарените шишенца на Аура-Сома, нейните ароматни екстракти и есенции; обича музиката и звуците, есенциите от цветчета (цветята на Бах ) и тъй нататък. To усеща тяхната енергийна честота, може да влезе в резонанс с нея и така да открие какво ще го излекува. Лечителите и служителите на светлината, които работят с тези отличаващи се с цялостен поглед терапии, разпознават и са наясно с душевния мир на индигото. Те могат да говорят на същия език, долавят енергията му и знаят как да го предразположат. В тяхно лице то открива хора, готови да вникнат в проблемите, чувствата, мислите и идеите му. След като най-сетне е намерило човек, пред когото да се изприказва и който да прояви разбиране към него, често се случва чудо, което не може да убегне от погледа на родителите. Оттам нататък индигото започва да се ориентира и да се справя по-лесно със ситуацията, в която се намира. (В следващата подглава "Алтернативни методи за лечение на индигови деца" ще намерите терапевтични подходи, сред които може да се окаже и подходящият за вашето дете.)

--------------------------------------------------------------------------------

1 Обмяна на веществата - бел. прев.
2 Болестно състояние, при което се изпитва страх - бел. прев.

2. Ако детето ви от по-дълго време е хиперактивно, несъсредоточено, подвластно на гнева или вечно в състояние на съпротива, ако напълно е изгубило контакт с обкръжението си, не е заземено и вие повече не издържате и сте на края на силите си, следва да си помислите как най-напред да овладеете положението (в подобен случай евентуално - и с лекарства). След като си осигурите необходимото спокойствие, ще можете да изберете правилния път за детето и семейството си.
3. Ако положението не е толкова драматично и детето е сравнително добре, ви препоръчвам да проучите изчерпателно и задълбочено различните начини за получаване на помощ. Събирайте информация отвсякъде: снабдете се с книги, в които се съдържат сведения за химическите лекарства и техните вредни странични действия. Поговорете с лекари, педагози и психолози, които работят преимуществено с деца с ADD и ADDH. Можете да се обърнете към родители на страдащи от хиперактивност или други синдроми деца и да ги попитате какво решение са намерили. Посърфирайте из Интернет и обогатете познанията си (например - на www.indigokinder.de). И не на последно място - изслушайте детето си и заедно по човешки обсъдете ситуацията, преди да се спрете окончателно на нещо. Най-важното е да се заемете сериозно с темата, да изследвате във всичките й аспекти и се опитате да поемете отговорност за ставащото. Едва тогава пристъпете към обмислянето на възможността за използване на психо-фармакологични средства.
Д-р Лоурънс Дилър, автор на книгата "Да се движиш по острието на риталина", пише: "Ако изберем риталина, това означава, че предпочитаме да търсим проблемите на нашите деца в техния мозък, а не в живота им."
Д-р Бригин, директор на Центъра за психиатрични и психологически изследвания, Мериленд, САЩ, известен психиатър и автор на множество книги за и против химическите лекарства (сред които: "Отговори на вашите въпроси относно препарата прозак", "Отговори на вашите въпроси относно препарата риталин", "Може би твоето лекарство е твоят проблем" и "Да си върнем децата - план за оздравяването на една нация в криза"), казва: " В много случаи след предписва-нето на " наркотици " родителите усещат за кратко облекчението, което очакват. Но различните начини на поведение са сигнали, които трябва да се разтълкуват и разберат, а не да се потискат." На друго място подчертава: "Риталинът намалява притока на кръв, нарушава метаболизма на глюкозата и вероятно предизвиква трайно свиване или атрофия на мозъка. Психиатричните лекарства предизвикват психози и агресии у децата, които от своя страна крият опасност от прояви на насилие в училище."
Д-р Бригин се опитва да ни внуши да поемем отново отговорността за децата си. Той е убеден, че трябва да променим и себе си, и обществото, за да успеем да задоволим потребността на момчетата и момичетата както от смислени отношения с възрастните, така и от безусловна любов, разумна дисциплина, вдъхновяващо възпитание и игри, които им дават нови импулси.
Д-р Бригин подробно изследва причините за тежките криминални престъпления в американ-ските училища и публикува заключенията си в книгата "Да си върнем децата - план за оздравяването на една нация в криза". В нея той обяснява колко опасни може да са психофармакологичните лекарства и колко трудно се оказва приемът им да бъде спрян. Те нерядко водят до фрустриране, агресия, враждебност, отчуждение, дистанциране, възбуда и липса на енергия. Д-р Бригин често е викан като експерт при убийства, извършени от тийнейджъри, които са взимали психо-фармацевтични средства.
Д-р Надин Ламбърт, психолог в университета Бъркли, САЩ, казва: "При децата, които са на риталин, вероятността да започнат да харесват кокаина е три пъти no-висока, отколкото при тези, които не са били "лекувани" с него.
DEA (Drug Enforcement Administration) - националната служба за борба с наркотиците на САЩ, съобщава: "Сред младежите се наблюдава повишена злоупотреба с риталин. Те го стриват на прах, за да го "смъркат". Това обаче може да доведе до сърдечна недостатъчност."
Д-р Ричард Дж. Фоулкис, бакалавър по изкуствата и доктор по медицина, Абътсфорд, Канада, бивш съветник на министъра на здравеопазването на канадския щат Кълъмбия, споделя следното интересно наблюдение: "Действието на определени лекарства като риталин и прозак се засилва в комбинация с флуор. Детето не притежава естествена защита срещу този елемент, който може да го увреди още преди раждането му и no-късно да се яви причина за ниско IQ. Освен това не е изключено флуорът в питейната вода да влиза в реакция с алуминий или други химикали и така още повече да повишава ефекта на лекарството риталин и подобните му."
Ако всички тези изказвания на специалисти се приемат сериозно, уместно е родителите, лекарите, лечителите и т.н. много внимателно да обмислят преминаването към медикаменти.
Колективната задача на индиговите деца е да ни донесат нови познания и променят възгледите ни във всички области на живота. Откритията в сферата на точните науки, медицината, биологията и биофизиката през последните години буквално ни засипват. Ако обърнем внимание на необичайната дарба на децата да свързват в едно любовта и технологията (духовното и науката), би трябвало да се запитаме дали пък точно това съчетание не ще влее жизненост в нашето бъдеще и не ще му подейства оздравително.
Междувременно се появиха или възродиха голям брой алтернативни лечебни методи, които се практикуват относително отскоро и принадлежат към медицината на 21 век. Съдейки по резултатите от третирането с тях, те сякаш са създадени специално за новите деца. В повечето случаи родителите също биват въвлечени в процеса на лечението, така че цялото семейство получава възможността за съвместно израстване. Това е и целта на малките индиго! Нека не ги разочароваме.

4.4. Алтернативни лечебни методи за индигови деца
На китайската медицина е известно от хилядолетия, че енергията в човешкия организъм протича по енергийни канали, които са недостъпни за съзнателните ни сетива. През последните десетилетия бяха възродени и доразвити и множество методи за лечение, чиито корени лежат предимно в древните азиатски култури. Те използват и активизират естествените лечебни сили на организма.
Изброените по-долу цялостни лечебни методи "работят" с енергиите на самото тяло. Те не предизвикват странични ефекти, не причиняват болка и същевременно с тях се постигат невероятни положителни резултати. Разглеждат човека като божествено създание, на което може да се помогне да възстанови жизнената си енергия, да я приведе в равновесие, за да потече тя отново. В основата им лежи предположението, че всяка болест се поражда отначало в причинната сфера. Симптомите й на физическо ниво са най-последните признаци, че връзката между низшите тънки тела е нарушена. Някои от тези лечебни методи междувременно стават все по-популярни и получават все по-голямо признание. Ще ви дам кратко описание на няколко от тях: кинезитерапия, биорезонанс, радионика, неврологична обратна връзка (от англ., neurofeedback) и цветните есенции на д-р Бах. Други, които успешно се прилагат на деца-индиго са: лечение чрез хранене, полярна терапия, хромотерапия, терапия с аромати, евтония.

--------------------------------------------------------------------------------

1 Терапия, която се основава на полюсите (противоположностите) с цел да се възстановят хармонията и равновесието между крайностите.

Тъй като ние, хората, по принцип сме биохимични същества, чиито функции се диктуват от сходни с протичащите в компютрите процеси, можем да предположим, че всичко в живота се гради и развива въз основа на информационния поток. Най-съществените явления в нашия свят са светлината, съзнанието, любовта и информацията. Ако насочим съзнанието си към физическите си и психически блокади, ще внесем там едновременно светлина и любов. Информацията ще потече отново и ние ще възстановим способността си да чувстваме. Емоционалното ни тяло ще "се прочисти от неравностите" и ще си възвърне силата на излъчване, която се състои от свободно протичащи чувства.

Кинезитерапия
Кинезитерапията възниква в началото на 60-те години в САЩ и се основава на наблюденията и опита на д-р Джордж Гудхард. Практикувайки, той установява, че укрепването не на схвана-тия, а на втория от двойката мускули води до мигновеното изчезване на спазъма. С други думи - третира се не мястото, където се проявява симптомът, а "слабата" противоположната страна. На този принцип почива цялата кинезитерапия.

--------------------------------------------------------------------------------

1 Цветовете на Бах: терапия, кръстена на името на английския лекар Едуард Бах, при която с есенция от цветовете на определени растения се влияе на духовни и душевни състояния.

Тестът на мускулите се използва като средство за биологична обратна връзка, която дава сведения за протичането на енергията в човешкото тяло и служи за рупор на вътрешната му интелигентност. Излишъкът или недостигът от енергия на определени места биха могли да се изразят съответно чрез болка или вялост. Днес кинезитерапията представлява синтез между практическите познания на Далечния Изток и модерните западни науки. Тя има за цел да стимулира силите на тялото за самолечение.
Джон Ти преработи приложната кинезитерапия за хора без медицинско образование. Този труд стана известен под името Touch for health (от англ. буквално - докосване за здраве). Целта на лечебното докосване е да открива и премахва енергийния дисбаланс в мускулната система. За тази цел се отчита реакцията на меридианно специфичните мускули. Тялото реагира много бързо и фино на външни влияния, така че мускулният тест предоставя наистина много прецизен отговор на предположенията на лекуващия. Той не само показва къде се крият причините за физически или душевни неравновесия, но и кой е най-добрият начин да се помогне на болния. За индиговите деца кинезитерапията е един от най-подходящите лечебни методи. Тя се прилага при хиперактивност, трудности в усвояването на учебния материал, невнимание, стрес, хронични болести и т. н.
В профилактиката кинезитерапията се възприема като метод, който...
... подпомага персоналното развитие и способността за учене чрез постигане на по-добро взаимодействие между двете мозъчни полукълба.
... повишава качеството на живота чрез разрешаването на несъзнателни емоционални конфликти, които в повечето случаи водят до органични заболявания.
... интегрира различните алтернативни лечебни методи като, например, разграждането на емоционалния стрес, акупресурата, акупунктурата, лечението с есенции, с цветове, чрез хранене и още много други.

Антье Ертел, кинезиолог и майка на две момчета, пише следното, изхождайки от специалността си:
"Децата-индиго, които са наистина много чувствителни, се влияят силно от душевното състояние на родителите си. Още по време на бременността те реагират в no-голяма степен на хормоните, които се произвеждат в организма на майката в ситуации на стрес. От гледна точка на кинезиологията повечето от веществата (около 80%), предпоставящи алергичните реакции на детето, се натрупват през първите три месеца на бременността. Останалите 20% то "си набавя" no-късно, отговаряйки така на майчиното безпокойство. Ако майката се притеснява, малкото реагира автоматично. Нейните непрекъснати тревоги за него му отнемат енергия. To вече не разполага с необходимия заряд, за да се самолекува или да върви добре в училище. Това, което долавя, може да се изрази по следния начин: майка ми няма доверие в мен, значи и аз не мога да си вярвам. Родителите следва да са убедени, че детето им ще се изправи, след като падне. Само че веднъж поне трябва да се е опитало. Щом успее, ще се гордее с постижението си и ще стане по-уверено в себе си.
Много е важно човек да разбере, че грешките са източник на знания и растеж:. Когато се заемем с нещо ново, те почти се разбират от само себе си. Препоръчително е обаче да се съсредоточим върху придобития опит, а не върху оценката. Докато разчепкваме грешките, опитът вече е минал на заден план. А същественото за нас е да ги разпознаваме и да се питаме: какво непременно следва да променим или подобрим? И да го направим незабавно. Според кинезиологията правилното поведение като корекция на погрешното трябва да се "упражни" седем пъти, за да се превърне в органично за нас.
Работата върху грешките може да доставя истинско удоволствие. Именно различията правят хората no-човечни и достойни за обич. Ние не бива да наказваме, а да подкрепяме. Деца, които не разговарят, получават обриви по кожата или са хиперактивни, от гледна точка на кинезитерапията подканват родителите си да потърсят други канали за общуване. Те често "си избират" външно забележими "страдания", защото искат да събудят родителите си и да ги накарат да се погрижат за себе си и за детето си. Искат да бъдат приети такива, каквито са. Безусловно!
Децата-индиго са силни духом и ако са правилно направлявани, поемат отговорност за грешките си. Проявявайки силата си, те могат да подтикнат родителите и цялото си обкръжение да се замислят за необходимостта от промени и да се включат в осъществяването им." (из: Антье Ертел, " Кинезитерапия за здраве и жизнена енергия")

Ето един пример: Наскоро работих с баща, чийто син беше с невродерматит на лицето. Лекарите му бяха препоръчали между другото и някои диети, но спазването им не бе дало резултат. Родителите много се грижеха за сина си. Бащата ми каза: "Ако обривът беше само по тялото, нямаше да е толкова страшно, но той е по лицето и всеки ме пита от какво е." Двамата заедно стигнахме до заключението, че момчето усеща срама на своя родител, който би трябвало да то подкрепя въпреки обрива. To ще се обрива дотогава, докато бащата застане пред него и поеме отговорност за себе си и за цялата ситуация. Човекът ми намекна, че вече бил започнал да предполага подобно нещо, но не смеел да си го признае.

Биорезонанс
Принципът на биорезонансната терапия, разработена от д-р Франц Морел през 1977 г., е много прост. От биофизиката е известно, че химическите процеси в тялото се управляват от електромагнитното енергийно поле, което го изпълва и обгръща и чиито вибрации подлежат на измерване с електронен уред. По време на терапията те се улавят и променят с помощта на електроди. В електромагнитните вълни обикновено се изолират физиологични (добри, нормални) и патологични (болни, ненормални) трептения. Последните се връщат посредством електродите "инверсно", тоест -като отразени в огледало - към пациента. Така те могат да бъдат неутрализирани и тялото само да постигне изцелението си. Пациентът не бива лекуван с чужда енергия, а със своята собствена, която в зависимост от нуждата може да се "обръща", усилва, отслабва или да се "преработва" по някакъв друг начин. Чрез връщането на променените от уреда телесни вибрации се отстраняват предизвикващите смущения полета. Вътрешният потенциал за самолечение се активизира и стимулира. Това е форма на лечение, която има особено голямо въздействие на физическо ниво; тя е напълно безболезнена и е приложима при алергии, бронхиална астма, хронични възпаления или най-общо казано - предразположение към тях и при болки от всякакъв вид.

Радионика
Радиониката е система за диагностика и лечение от разстояние, която използва човешката способност за свръхсетивно възприятие. Прилага се с помощта на специално създадени инструменти, позволяващи да се определят причините за дадено заболяване в жив организъм.
Теорията за лъчението на живите и неодушевени обекти и начините да му се въздейства е създадена около 1900-та година от американския лекар Албърт Ейбрамс и е доразвита от Дейвид В. Тенсли. Тя се използва в медицинската диагностика и терапия. По електронен път се излъчва индуциран ток, чиито вълни се наричат скаларни. Това дава възможност да се изследва, лекува и излекува човек, живеещ на стотици километри. Необходими са няколко негови косъма, капка кръв или снимка. Радиониката е лечебно изкуство, интегрирано в медицината на двадесетото столетие. Тя съзнателно се възползва от висшите духовни способности, чието съществуване бавно започва да се признава и от науката. Искам да подчертая, че терапевтът-радионик трябва да е наистина опитен. Успехът на лечението зависи от прецизната работа с инструментите.
Едно от средствата на радиониката, което изглежда многообещаващо и дава надежди за успех, е изготвяната съобразно спецификите на метода квантова холограма. Получаването и приложението й стават възможни благодарение на модерния софтуер. Този подход е много подходящ за индигови деца, защото те често са в съзнателен контакт със своята душа и други духовни нива, където се изглаждат смущенията (без всякакви странични действия) и се отстранява породената от стреса дисхармония. Хиперактивността и разсеяността се преодоляват преди да са се трансформирали във физически проблем. Друго предимство на квантовата холограма е липсата на необходимост да се ходи при терапевта - детето си седи вкъщи, но същевременно бива лекувано.
Можете да се възползвате от нея, за да освободите средата, в която работите и живеете, особено спалните помещения на децата, от болестотворни електромагнитни влияния. Тя е ефикасна и при поведенчески смущения, душевни и психически страдания, хронични проблеми, шок и травми от всякакъв род, хиперактивност, трудности при ученето, болести и блокади на физическо ниво. Подпомага разгръщането на личностния потенциал. (За контакти виж приложението.)

Неврологична обратна връзка
Неврологичната обратна връзка е модерен метод, който осъществява връзка с мозъка. Той дава възможност да се "надникне" в него и бе разработен технически на базата на EEG (електроенцефалограмата). Дейността на мозъка се проявява чрез образ и звук посредством мозъчните вълни, които се проектират на монитора с помощта на специални сензори и компютърни програми. Това позволява тя да бъде измерена и променена, като й се въздейства вибрационно. С този метод може да се онагледи всяка мисъл, всяко чувство и емоционален дисбаланс, както и - да се възстанови нарушеното равновесие. Целта му е да хармонизира честотния спектър, да затвърди способността за съпротива и да осигури по-голяма гъвкавост на централната нервна система.
Основаващата се на неврологичната обратна връзка терапия помага на децата-индиго да опознаят по-добре себе си, да въздействат с лекота върху своето съзнание, мислене, възприятия и емоции и да ги управляват. Тя активира възможностите на тялото за самолечение, разгражда поведенческите модели, възпрепятстващи разгръщането на личността и стимулира преобразуване-то им в положителни. При използването на неврофийдбек се тренират и развиват напълно целенасочено определени честотни участъци на електрическата активност на мозъка.
До неврологичната обратна връзка се прибягва при: наличие на стрес, недостатъчна концентрация и лоша памет, за да се подпомогне постигането на симетрия между лявото и дясното мозъчно полукълбо; при затруднения в ученето и хиперактивност; за провокиране на творческите способности, за трансформиране на различни нежелателни състояния на съзнанието и за пробуждане на вътрешното зрение.

Цветните есенции на д-р Бах
Терапията с цветове е разработена през 1928 г. от д-р Едуард Бах. Той открива, че есенциите от определени цветове на билки, храсти и дървета влияят на емоциите, психиката и физическото тяло. Създадените от него 38 есенции съответстват на определени душевни състояния и ги елиминират.
Самият Едуард Бах описва откритието си по следния начин: "Определени диворастящи цветя, храсти и дървета от по-висш порядък притежават силата да повишават вибрациите на човешкото тяло чрез по-високите си трептения и да отварят каналите ни за посланията на нашия висш Аз, a освен това - да възвисяват личността ни и да ни приближават към собствената ни душа. Така те ни даряват мир и ни освобождават от страданията. " (Из: Мехтилд Шефер, "Цветната терапия на Бах".)
Децата реагират особено положително на този терапевтичен метод с меко въздействие, защото цветовете на Бах им помагат да открият себе си и съзнателно да се приемат такива, каквито са.

В приложението са посочени няколко книги за алтернативни начини на лечение. В уебсайта на "Светлинния пръстен на индиговите деца" www.indigokinder.de ще намерите подробна информация и съответните адреси.